вироглавствало е

Речник на българския език

1. вироглавствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вироглавствало е е производна форма на вироглавствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вироглавствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вироглавствало е е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вироглавствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вироглавствало е е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).