вироглавствало

Речник на българския език

1. вироглавствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вироглавствало е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вироглавствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вироглавствало е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вироглавствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вироглавствало е производна форма на вироглавствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вироглавствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вироглавствало е производна форма на вироглавствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).