вироглавствала си

Речник на българския език

1. вироглавствала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала си е производна форма на вироглавствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. вироглавствала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала си е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. вироглавствала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала си е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).