вирнели

Речник на българския език

1. вирнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вирнели е производна форма на вирна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вирнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вирнели е производна форма на вирна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).