вирвахте

Речник на българския език

1. вирвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

вирвахте е производна форма на вирвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вирвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

вирвахте е производна форма на вирвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).