вирваха

Речник на българския език

1. вирваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вирваха е производна форма на вирвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вирваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вирваха е производна форма на вирвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).