вирва

Речник на българския език

1. вирва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вирва е производна форма на вирвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вирва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вирва е производна форма на вирвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вирва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вирва е производна форма на вирвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).