винеше

Речник на българския език

1. винеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

винеше е производна форма на виня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. винеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

винеше е производна форма на виня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).