вил съм

Речник на българския език

1. вил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вил съм е производна форма на вия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вил съм е производна форма на вия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).