виквахте

Речник на българския език

1. виквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

виквахте е производна форма на виквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. виквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

виквахте е производна форма на виквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).