викваха

Речник на българския език

1. викваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

викваха е производна форма на виквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. викваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

викваха е производна форма на виквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).