виело

Речник на българския език

1. виело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

виело е производна форма на вия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. виело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

виело е производна форма на вия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).