виел

Речник на българския език

1. виел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

виел е производна форма на вия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. виел — мин. деят. несв. прич. м. р.

виел е производна форма на вия (мин. деят. несв. прич. м. р.).