видоизменяло си

Речник на българския език

1. видоизменяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло си е производна форма на видоизменям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. видоизменяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло си е производна форма на видоизменям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. видоизменяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло си е производна форма на видоизменям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. видоизменяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло си е производна форма на видоизменя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).