видоизменяло е

Речник на българския език

1. видоизменяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло е е производна форма на видоизменям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. видоизменяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло е е производна форма на видоизменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. видоизменяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло е е производна форма на видоизменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. видоизменяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

видоизменяло е е производна форма на видоизменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).