видиотил

Речник на българския език

1. видиотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

видиотил е производна форма на видиотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. видиотил — мин. деят. св. прич. м. р.

видиотил е производна форма на видиотя (мин. деят. св. прич. м. р.).