вибрирахме

Речник на българския език

1. вибрирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

вибрирахме е производна форма на вибрирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. вибрирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

вибрирахме е производна форма на вибрирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).