взривявало съм

Речник на българския език

1. взривявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

взривявало съм е производна форма на взривявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. взривявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

взривявало съм е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. взривявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

взривявало съм е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).