взривявало си

Речник на българския език

1. взривявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

взривявало си е производна форма на взривявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. взривявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

взривявало си е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. взривявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

взривявало си е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).