взривявало

Речник на българския език

1. взривявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взривявало е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. взривявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взривявало е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. взривявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

взривявало е производна форма на взривявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. взривявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

взривявало е производна форма на взривявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).