взривявала

Речник на българския език

1. взривявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

взривявала е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. взривявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

взривявала е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. взривявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

взривявала е производна форма на взривявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. взривявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

взривявала е производна форма на взривявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).