взривявал

Речник на българския език

1. взривявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривявал е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взривявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривявал е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. взривявал — мин. деят. св. прич. м. р.

взривявал е производна форма на взривявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. взривявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

взривявал е производна форма на взривявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).