взривила съм

Речник на българския език

1. взривила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

взривила съм е производна форма на взривя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. взривила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

взривила съм е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).