взривила

Речник на българския език

1. взривила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

взривила е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. взривила — мин. деят. св. прич. ж. р.

взривила е производна форма на взривя (мин. деят. св. прич. ж. р.).