взривели

Речник на българския език

1. взривели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

взривели е производна форма на взривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. взривели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

взривели е производна форма на взривя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).