взломил е

Речник на българския език

1. взломил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взломил е е производна форма на взломя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взломил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взломил е е производна форма на взломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).