вземело

Речник на българския език

1. вземело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вземело е производна форма на взема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вземело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вземело е производна форма на взема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).