вземало

Речник на българския език

1. вземало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вземало е производна форма на вземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вземало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вземало е производна форма на вземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вземало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вземало е производна форма на вземам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вземало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вземало е производна форма на вземам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).