вземала

Речник на българския език

1. вземала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вземала е производна форма на вземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вземала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вземала е производна форма на вземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вземала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вземала е производна форма на вземам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вземала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вземала е производна форма на вземам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).