вземал

Речник на българския език

1. вземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вземал е производна форма на вземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вземал е производна форма на вземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вземал — мин. деят. св. прич. м. р.

вземал е производна форма на вземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вземал е производна форма на вземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).