взела

Речник на българския език

1. взела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

взела е производна форма на взема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. взела — мин. деят. св. прич. ж. р.

взела е производна форма на взема (мин. деят. св. прич. ж. р.).