ветрил е

Речник на българския език

1. ветрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ветрил е е производна форма на ветря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ветрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ветрил е е производна форма на ветря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).