ветрените

Речник на българския език

1. ветрените — мн. ч. членувано

ветрените е производна форма на ветрен (мн. ч. членувано).

2. ветрените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

ветрените е производна форма на ветря (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).