ветрело

Речник на българския език

1. ветрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ветрело е производна форма на ветря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ветрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ветрело е производна форма на ветря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).