вестявало

Речник на българския език

1. вестявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вестявало е производна форма на вестявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вестявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вестявало е производна форма на вестявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вестявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вестявало е производна форма на вестявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вестявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вестявало е производна форма на вестявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).