вестявала

Речник на българския език

1. вестявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вестявала е производна форма на вестявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вестявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вестявала е производна форма на вестявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вестявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вестявала е производна форма на вестявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вестявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вестявала е производна форма на вестявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).