вестил съм

Речник на българския език

1. вестил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вестил съм е производна форма на вестя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вестил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вестил съм е производна форма на вестя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).