весило

Речник на българския език

1. весило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

весило е производна форма на веся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. весило — мин. деят. св. прич. ср. р.

весило е производна форма на веся (мин. деят. св. прич. ср. р.).