веселил е

Речник на българския език

1. веселил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

веселил е е производна форма на веселя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. веселил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

веселил е е производна форма на веселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).