величало

Речник на българския език

1. величало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

величало е производна форма на величая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. величало — мин. деят. св. прич. ср. р.

величало е производна форма на величая (мин. деят. св. прич. ср. р.).