вейнете

Речник на българския език

1. вейнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вейнете е производна форма на вейна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вейнете — повелително наклонение, мн. ч.

вейнете е производна форма на вейна (повелително наклонение, мн. ч.).