вейнело

Речник на българския език

1. вейнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вейнело е производна форма на вейна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вейнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вейнело е производна форма на вейна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).