вейнела

Речник на българския език

1. вейнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вейнела е производна форма на вейна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вейнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вейнела е производна форма на вейна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).