вейнат

Речник на българския език

1. вейнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

вейнат е производна форма на вейна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вейнат — мин. страд. прич. м. р.

вейнат е производна форма на вейна (мин. страд. прич. м. р.).