вейнало

Речник на българския език

1. вейнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вейнало е производна форма на вейна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вейнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вейнало е производна форма на вейна (мин. деят. св. прич. ср. р.).