вейнала

Речник на българския език

1. вейнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вейнала е производна форма на вейна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вейнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вейнала е производна форма на вейна (мин. деят. св. прич. ж. р.).