вейнал

Речник на българския език

1. вейнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вейнал е производна форма на вейна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вейнал — мин. деят. св. прич. м. р.

вейнал е производна форма на вейна (мин. деят. св. прич. м. р.).