вдявало

Речник на българския език

1. вдявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдявало е производна форма на вдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вдявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдявало е производна форма на вдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вдявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вдявало е производна форма на вдявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вдявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вдявало е производна форма на вдявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).