вдъхнел

Речник на българския език

1. вдъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдъхнел е производна форма на вдъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдъхнел е производна форма на вдъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).