вдигнала

Речник на българския език

1. вдигнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вдигнала е производна форма на вдигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вдигнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вдигнала е производна форма на вдигна (мин. деят. св. прич. ж. р.).